Без категория

Един от най-търсените скутери на Honda – средноразмерният Forza 300, бе обновен. Марката представи машината, която остава със свеж, спортен вид. Преди Forza 300 бе актуализирана за 2018 г. Междуосието се удължи и ширината се намали. Добавена бе по-голяма височина на седалката за подобрена видимост. Ревизираното шаси, преработената рамка и по-големият диаметър на задното колело повишиха ускорението, максималната скорост и горивната ефективност. Електрически регулируемото ветрово стъкло осигурява максимална защита от вятър при висока скорост. Освен това дава или максимална свобода из града. Honda Selectable Torque Control (HSTC) може да се включва и изключва от лявата дръжка.Инструменталният панел подава допълнителна информация цифрово, в подкрепа на аналоговите уреди. Всички са с LED осветление. Smart Key предлага управление на опционалната 45-литрова горна кутия.За 2020 г. в гамата се присъединява специално „Лимитирано издание“. Това допълва гамата с нови сива и лъскаво черна цветова схема. Премиум усещането се засилва от червени шевове на кожената седалка. На джантите има червена лента. Нови са цветово съчетание, Smart Key на кутията и отличителното лого на Forza 300.Дизайнерските линии на Forza 300 се подсилват от електрическото ветрово стъкло. То се контролира от превключвател на лявата ръкохватка и се регулира плавно с ход 140 мм. Той е проектиран да осигурява защита от вятър и да намали шума при висока скорост.Под седалката могат да се съхраняват два фулфейс шлема. Възможно е да се прегради мястото за съхранение, за да се сложи шлем, съоръжения за дъжд и чанта с размер A4. Предният ляв вътрешен джоб за фиксиране се заключва. Вътрешното му пространство може да бъде организирано за удобство на ездача за телефон и бутилка с вода. В него има и гнездо 12V за зареждане.

Цялото осветление е LED.Умният ключ (Smart Key) на Forza 300 контролира с главния бутон за запалването и заключването. С него също се управлява допълнителната сменяема горна багажна кутия от 45 л. Със Smart Key в джоба на ездача, кутията автоматично се заключва, когато мотоциклетистът си отиде. Може да се заключи и от ключа. Инструментите представят аналогов скоростомер и оборотомер Същ и цифров дисплей, който може да превключва между 3 режима, километраж, текущ пробег, разход и ниво на горивото, часовник, термометър за околната среда и сензор за батерията.Forza 300 има елегантен стил и отлична аеродинамична ефективност. Скутерът взима огледалата на популярния Forza 125. Те са с модерни линии, които създават истинско усещане за спорт и свобода. Динамичният външен вид напълно отговаря на пъргавината и производителността, предлагани от компактните размери на скутера. Сребърните акценти около носа, предните и страничните обтекатели придават допълнителен щрих на елегантност.

2020 HONDA FORZA 300

 

Гран при на Валенсия ще бъде последното състезание на петкратния световен шампион в MotoGP. Вчера 32-годишният пилот на Repsol Honda обяви оттеглянето си преди 297-ия си старт.

След 18 години в топ шампионата на мотоциклетистите, Хорхе Лоренцо обяви, че се оттегля от състезанията. С пет световни титли, 152 подиума, 68 победи, 69 първи позиции и 37 най-бързи обиколки, Лоренцо може да се похвали с една от най-впечатляващите и последователни кариери в Гран При. След като този сезон бе преследван от много контузии, Лоренцо реши да сложи край на кариерата си на Гран При.

Лоренсо дебютира на 15-ия си рожден ден, във втория ден от тренировките за Гран при на Испания през 2002 г. Първата му победа дойде малко повече от година по-късно с известната си атака „Por Fuera“ в Рио де Жанейро през 2003 г. След четири победи при 125-кубиковите, „Спартанецът“, както го наричат се премести в 250 куб. см. Там взе две поредни титли – през 2006 и 2007 г. с неговия изключителен плавен и гладък стил, напълно подходящ за междинния клас. За три години там той бе 29 пъти на подиума, включително и със 17 победи. Това  и му спечели място в заводски отбор в клас MotoGP.

Стартът на Лоренцо във висшия клас беше нeщо невероятно. В първите три стара, зае 3 първи позиции и ги превърна в 3 поредни подиума. Включително първа победа в третото си състезание в MotoGP. Въпреки че някои тежки падания го извадиха от претендентите за титлата, Лоренцо се утвърди като звезда. Той завърши дебютния си сезон 4-и.

През 2009 г. стана втори в световния шампионат, като никога не завърши състезание по-назад от 4-о място. Този успех продължи и през 2010 г. в световното първенство в MotoGP. Завършвайки всичките 18 кръга в топ 4, само два пъти отсъстваше от подиума. Така Лоренцо доминираше, за да вземе първата си от трите корони във висшия клас. С 383 т., Лоренцо постави нов рекорд за точки, спечелени за един сезон във висшия клас. Този рекорд ще стои почти десетилетие, след като едва тази година бе подобрен от съотборника му в Repsol Honda Марк Mаркес. Хорхе стана вторият шампион при кралете след Алекс Кривил е единственият испански състезател, спечелил го преди това.

През 2011 г. Хорхе Лоренцо се бори рамо до рамо с Кейси Стоунер за титлата през целия сезон. За съжаление контузия в Австралия принуди пилотът от Майорка да пропусне последните три състезания през сезона. Все пак усилията му през годината бяха достатъчни, за да спечели второ място в шампионата с впечатляващите 260 т.През 2012 г. Лоренцо бе неудържим. Той взе три победи от първите пет състезания и пропусна на бъде на първите две места на подиума само веднъж в първите 17 състезания. Отново неговата последователност бе ненадмината и Лоренцо приключи 4-ия си шампионат с короната. Тя бе втората във висшия клас. Последното му световна титла бе през 2015 г., когато преодоля сериозното предизвикателство и от Марк Маркес, и от Валентино Роси, за да спечели титлата на последния кръг във Валенсия.След като спечели три първенства, Лоренцо взе решение за смяна на производителя. След две години взе седем подиума и три победи. Така се присъедини се към престижния клуб от пилоти, спечелили победи с два различни производителя.Поемайки ново предизвикателство за 2019 г., Хорхе Лоренцо се присъедини към екипа на Repsol Honda. Той насочи своите усилия към това да стане първият състезател, спечелил победи с три различни производители в MotoGP. За съжаление, след катастрофа при тренировки преди началото на сезона, пилотът от Майорка пропусна по-голямата част от тестовете и прекара първоначалните състезания в адаптация. Въпреки че прави постоянни подобрения на борда на Honda RC213V. След това дойде тежката катастрофа в Асен, в която Лоренцо счупи прешлени T6 и T8. Това го извади от още 4 Гран при и попречи на успешното му завръщане.Лоренцо напуска MotoGP с редица невероятни постижения. Той е вторият пилот в класацията пo брой на подиуми във висшия клас – 114, вторият с най-голям брой първи позиции във всички класове – 69, петият най-успешен пилот по брой на победи във висшия клас – 47, третия с най-много спечелени точки във висшия клас за всички времена – 2896. Екипът на Repsol Honda пожелава на Хорхе Лоренцо всичко най-добро за неговото бъдеще.

Световният шампион Марк Маркес (Repsol Honda) стана най-успешният пилот на Honda във висшия клас. С победата си в Гран при на Австралия, испанецът вече има 55 победи,  с една повече от Мик Дуън.

На пистата Филип Айлънд 8-кратният шампион постигна невероятна победа, след като сънародника му Маверик Винялес катастрофира в последната обиколка. Този инцидент качи Кал Кръчлоу (LCR Honda Castrol) 2-и на подиума. Трети стана местният герой Джак Милър.

Изненадите започнаха след старта. От 4-о място в решетката Валентино Роси  се изстреля напред. Доктора стартира в своята Гран при №400 и влезе първи в завоя Дуън. Винялес бе 6-и. Доктора задържа лидерството си до 4-ата обиколка, когато Кръчлоу го изпревари в завой 1. Британецът и Андреа Яноне водеха колона от 9 пилоти. След тях бяха Роси, Маркес, Винялес, Алеиш Еспаргаро, Андреа Довициозо, Милър и Алекс Ринс.

Маркес и Винялес си пробиваха път напред.  Двамата изпревариха Яноне в завой 1, а Кръчлоу се приобщи към тях. Тримата правеха обиколки по 1:29 мин., за да се отърват от двубоя за 4-о място. Пилотът на LCR Honda Castrol обаче не можеше да издържи темпото на Винялес и Маркес.

Двамата испанци започнаха да демонстрират своето превъзходство на пистата. Кръчлоу не ги смущаваше, но той не бе притеснен от идващите зад него. Там бяха 8 пилоти – трима с Ducati, двама със Suzuki, двама с Aprilia и един с Yamaha.

Винялес и Маркес бяха като на релси. Откъснаха се на повече от три секунди от Кръчлоу 10 обиколки прид финала. Маркес пробва атака на завой 1, но задържа изпреварването. Дойде време за последна обиколка. Този път Маркес се изстреля покрай Винялес в завой 1 и поведе. Маверик даде газ, с надеждата за атака от вътрешната линия на завой 2, но Маркес му  затвори вратата. На завой 4 Винялес не беше достатъчно близо. Единствената възможност за изпреварване бе на завой 10.

Точно на върха на Лъки Хайтс, Винялес беше на гърба на Маркес. След това неговата Yamaha се прехвърли в зоната за спиране, която доведе до катастрофата на Маверик. Предотвратена бе и друга драма, тъй като Маркес имаше късмет, че не бе изхвърлен от катастрофиралия YZR-M1 на  Винялес.

Така Маркес взе победа № 55 в кариерата си в MotoGP. Той стана най-успешният пилот на Honda във висшия клас. Изпревари легендата  Мик Дуън на домашната му писта. Катастрофата на Винялес донесе второ място на победителя от 2016 г. Кал Кръчлоу. В последната обиколка Милър спечели битката за 3-ото място на подиума. Причината е, че Довициозо отвори повече завой 2, и Милър профуча покрай него. Така битката за отборната титла между  Ducati Team и Repsol Honda е с разлика само 1 точка.

Тацуки Сузуки (SIC58 Squadra Corse) с Honda зарадва с емоционална победа Паоло Симончели в Мизано. Японецът бе най-бърз на пистата, носеща името на покойния Марко Симончели. Сузуки спечели Гран при на Сан Марино за екипа, ръководен от Паоло. Втори стана Джон Макфий (Petronas Sprinta Racing). Трети бе друг пилот на домакините – Тони Арболино (VNE Snipers). Така подиумът бе окупиран от мотоциклети Honda.

Сузуки стартира от първа позиция, взе холшота и поведе по перфектен начин със своят мотоциклет Honda. Арболино тръгна по-добре от Арон Канет (Sterilgarda Max Racing) от първа редица. В първите няколко обиколки Сузуки и Арболино си разменяха местата.

Драмата дойде в 4-ия тур. Канет се движеше 3-и, когато моторът КТМ му започна да се движи бавно. Николо Антонели (SIC58 Squadra Corse) и Челестино Виети (SKY Racing Team VR46)  катастрофираха на изхода на 5-ти завой.  Безпомощен Канет се върна в бокса. Това бе добре дошло за лидера в класирането Лоренцо Дала Порта (Leopard Racing). След хаотична обиколка, той се озова на трето място.

Сузуки и Арболино вече бяха с прилична преднина. Хауме Масия и Андреа Миньо от WWR също бяха след Дала Порта се опитаха да догонят лидерите. И го направиха. На 8-ата обиколка начело бе група от петима. След това се разигра ожесточена битка. Петимата бяха на 1,5 от преследващата ги втора група.  Ай Огура (Honda Team Asia) успя да стане 6-и и се броеше за предна позиция.

Осем обиколки преди края Огура беше със 7 десети по-бърз от лидера на състезанието Сузуки. Пилотът на Honda Хонда се развихри, като видя напредващия Огура. Същото стори и Макфий. В този екшън, за Дала Порта бе жизнено важно да вземе повече точки, след като Канет беше отпаднал. Сузуки отстъпи лидерството на Масия. В последните три обиколки, само за няколко завоя, испанецът стана 7-и. Сузуки пак бе лидер пред Арболино. Дала Порта и Масия се захапаха на завой 2 и това им струваше място на подиума. Те изостанаха с повече от половин секунда. Миньо се залепи за гърба на Арболино и се разби, като подкоси и Огура.

Така Сузуки бе срещу Арболино и срещу Макфий. Шотландецът направи смел ход отвътре и отне мястото на Арболино в завой 12. Сузуки все още бе начело и със впечатляваща скорост не позволи на Макфий да го атакува. Така Сузуки постигна първата си победа в Moto3 в домашната надпревара на отбора си, на пистата, наречена Марко Симончели. Победата бе  емоционална, сензационна, феноменална.
Изпълнението на Макфий бе запомнящо се. Шотландският боец тръгна от 14-о място, за да вземе третия си подиум в сезона. За Арболино път бе 4-и подиум. Масия взе 4-о място, тъй като Дала Порта беше наказан три секунди за превишаване на лимитите на пистата.

Маркес - историята на успеха

На пистата Мотеги 25-годишният Марк Маркес спечели брилянтна 8-а победа за сезона и 7-ата си шампионска титла. Маркес сложи за 5-и път короната в последните 6 години във висшия клас. Както бе слогънът, използван от тима на Honda след като пилота спечели титлата, това е Ниво 7 (Level 7).

Испанецът, роден на 17 февруари 1993 г. в Лейда, вече има 7 титли – в 125 куб. см през 2010 г., в Moto2 през 2012 г. и в MotoGP през 2013, 2014, 2016, 2017 и 2018 г. Марк е най-младият пилот, спечелил пет титли в кралския клас, като се изравни с легендарния Мик Дуън.

Маркес винаги е живял в Сервера, малко градче близо до столицата на Каталуня – Барселона заедно с родителите си и брат си Алекс. На 4 години за Коледа получава желания мотоциклет и получава първите си уроци от баща си, като кара в индустриалната зона, близо до техния дом. През 1998 г., едва 5-годишен Марк  той участва в Ендуро за деца и иска да кара мотокрос, но това е невъзможно на неговата възраст по това време.

През 1999 г. баща му купува втора ръка офроуд покет байк 50 куб. см с който Маркес кара ендуро и мотокрос. През 2000 г. кара пак ендуро и става втори в шампионата по мотокрос на Каталуня, а година по-късно е шампион. Така Маркес започва кариерата си и от кроса се прехвърля на асфалта.

През 2002 г. Маркес е 3-и в Конти Къп – пистови серии, промотирани от каталунската мотоциклетна федерация. Той продължава да кара и мотокрос, но фокусира усилията си върху пистовите надпревари. Излиза на големите трасето през 2003 г., като участва в Open RACC 50 каталунски шампионат с 6 състезания, като печели титлата в първата си година. През  2004 г. преминава в клас 125 куб. см с Honda 125 GP. Той подписва договор с отбора RACC Impala, а съотборник му е Пол Еспаргаро. След 6 състезания той е втори след съотборника си.

Много важна за Маркес се оказва 2005 г.  той среща Емилио Алзамора – световен шампион в клас 125 куб. см за 1999 г. с Honda. Този сезон Марк Печели шампионата на Каталуня в клас 125 кубика, а също и каталунския шампионат на Супермото в клас 85 куб. см.  През 2006 г. повтаря успехите си, а в същото време прави дебют в испанския пистов шампионат  (CEV), където става 8-и. Следващия сезон отново е в CEV, но с KTM. Въпреки няколкото катастрофи, той е 9-и, но Алзамора носи изненадваща новина – от следващата година Маркес ще бъде част от голямото семейство на световния шампионат.

Марк дебютира в световния пистов шампионат с тима на Repsol KTM през 2008 г. в Гран При на Португалия, тъй като прави едно тежко падане преди сезона и чупи дясната си ръка. Заради това пропуска първите два старта. Шестото състезание за Гран При на Великобритания е знаменателно, тъй като Марк печели първия си подиум – 3-о място. С това той започва да пише историята на шампионата, като става най-младият пилот с подиум в световния шампионат. Сезонът Маркес завършва 13-и, въпреки че не стартира в 4 състезания заради контузии.

През 2009 г. отново кара с номер 93, като това е годината, в която е роден. Марк демонстрира таланта си и печели втория си подиум на Херес. В Гран При на Франция става вторият най-млад пилот с първа позиция в шампионата. След като завършва в челото няколко състезания, той има лош късмет и  катастрофи, но въпреки това завършва в топ 5.

През 2010 г. Маркес отива в Ajo Motorsport и кара Derbi. Още на тестовете показва, че се чувства добре в новия тим и с новия байк.  Още в първото си състезание печели първа позиция в Катар, а след това и подиум. На Херес – на 2-ото състезание той катастрофира на първата обиколка, след като му се чупи ауспуха, но във Франция отново е на подиума. Две седмици по-късно – на 6 юни 2010 г. той печели първата си победа в кариерата – на Муджело. Следват нови победи в следващите 4 поредни състезания – Силвърстоун, Ассен, Каталуня и Заксенринг, и то във всяко с първа позиция. След това има променлив успех след лятната пауза, но след това взима победа в сан Марино. Отново прави серия от 4 поредни победи – в Мотеги, Сепанг, Филип Айлънд и Ещорил. Марк отива с преднина от 17 т. на последния старт във Валенсия, където се очаква дуел между него и другият претендент Нико Терол. Марк печели 4-ото място, което му носи първата титла. Той е шампион в клас 125 куб. см на 17 години с 10 поледи и 12 първи позиции за сезона.

Така Маркес започва бляскавата си кариера. През 2011 г. прави дебют в Moto2. Това е труден сезон, запо„чнал със спукана гума и катастрофа, но след това испанецът печели 7 победи. Той е лидер в шампионата и води битка за титлата с Щефан Брадъл. На Филип Айлънд Марк печели подиум като стартира 38-и. В Малайзия обаче всичко се срива. При катастрофа пилотъ с номер 93 получава сериозен проблем с очите и не може да се състезава до края на сезона, с което губи титлата.

Маркес прекарва кошмарна зима, като стои въпросът дали изобщо ще вижда повече, а камо ли да се състезава. Операцията обаче е успешна и той е готов да се върне на пистата. Печели титлата в Moto2, като се бори за победата на финала на сезона във Валенсия, за да подчертае грандиозната година.

После на същата писта изпробва машина MotoGP за първи път, тъй като Маркес вече бе подписал с Repsol Honda. Дебютът му при кралете бе невероятен. На първия старт той е на подиума, а на втория взе първата си победа. Това накара Валентино Роси да настръхне. Стана най-младият победител, а в края на сезона и най-младият световен шампиона. След 35 години дебютант печели титлата. Продължи с рекордите и през 2014 г. спечели първите 10 състезания поред, а после и титлата на Мотеги, в Япония. Пропусна титлата през 2015 г., въпреки че сезонът започна добре. След това отново се заредиха три поредни успешни години – 2016, 2017 и 2018-а, в които Марк Маркес триумфира с короната.

Факти за световния шампион Маркес за 2018 г.

– На  25 години и 246 дни, Маркес и най-младият пилот, който има 7 световни титли, като взима рекорда от Майк Хейлууд, който постига това на 26 години и 140 дни, когато печели 7-ата си корона през 1966 г. в клас 350 куб. см.

– Маркес е един от 8-е пилоти, които са спечели 7 или повече титли във всички класове след Джон Съртис и Фил Рийд по 7, Карло Убиали, Майк Хейлууд и Валентино Роси по 9, Анхел Нието – 13 и Джакомо Агостини – 15.

– Маркес е най-младият пилот който е спечелил пет титли във висщия клас – на 25 години и 246 дни, като взе рекорда от Валентино Роси – 26 години 221 дни, който спечели петата си титла през 2005 г.

– Маркес се нареди до Мик Дуън, Валентино Роси и Джакомо Агостини, които са четиримата пилоти, които са печели пет или повече титли във висшия клас.

– Маркес е спечелил всичките си титли в MotoGP с мотоциклет Honda, а заедно с Мик Дуън са пилотите, които са взеле най-много титли в кралски клас за японския производител – по 5.

– Само един испански пилот е спечелил повече шампионски титли от Маркес – Анхел Нието, който има 13 – 7 в клас 125 куб. см и 5 в клас 50 куб. см между 1969 и 1984 г.

– Маркес е печелил в последните 9 години поне по пет Гран При в три класа 125 куб. см, Moto2 и MotoGP. Той е първият пилбот, който постига това  в 70-годишната история на мотоциклетната Гран При, като подобри собствения си рекорд им миналата година Преди това Майк Хейлууд бе единственият с поне 5 победи на сезон в 7 поредни години в трите класа – между 1961 и 1967.

– Маркес през 2018 г. досега има 5 първи позиции, като удължи своя рекорд за всички времена в съвременната ера, след 1974 г., когато полпозишъните започват да бъдат официално регистрирани – невероятните 78  в трите класа.

– Маркес печели най-много победи в MotoGP този сезон от всички пилоти – 8. Той има и най-много подиума – 13, както и най-много първи позиции – 5.

 

X